Нощта спуска
лошо закърпеното си наметало...
над града.
А той се увива с него в опит да скрие
лудостта.

Мъглата застила града
с раздраната си риза,
за да скрие старостта.

Дъждът залива улиците
с желание да удави жестокостта,
да я отмие и зарие в калта.

А денем градът е красив, млад,
тих, спокоен,
чист и подреден.
Само Луната нощем,
като единствено око на небето,
вижда безмислените опити

на нощта, мъглата и дъжда.

"Град на ангели"