Английски бизнесмен получава писмо от свой колега. Текстът на писмото е следният:
“Драги сър, доколкото моята секретарка е дама, аз не мога да й продиктувам това, което си мисля за Вас. Смятам, че тъй като аз съм джентълмен, аз също нямам право дори и да си мисля подобни неща за Вас. Но понеже Вие не сте нито първото, нито второто, аз се надявам, че ще ме разберете правилно.”

Ние сме народ - старец и като всеки старец живеем с миналото си. Живеем върху руините на паднали империи и храмовете на забравени богове.
Цветовете на знамето ни избледняват, мощта ни изтлява, кръвта ни е уморена. Ние сме сила в минало време.
Имало едно време един народ.
По - многоброен от пясъка в морето и по - силен от бурята в степта.
Имало слава и доблест, чест и дълг, вяра и достойнство, победа и триумф.
Имало воини , които карали светът да трепери и майстори , които издигали белокаменни дворци.
Имало верни приятели и жестоки нашественици.
Имало българи и славяни, траки и римляни, ромеи и руси, татари и турци , араби и хазари, гърци и викинги, келти и авари.

Имало пролята кръв и смесена кръв.
Имало раждане и смърт.
Имало предателство и измяна, поражения и унижения.
Имало герои, които падали в бой за свобода и предатели , които търгували с душите им.
Нямало слава и доблест, нямало чест и дълг, нямало вяра и достойнство.
Ние сме сила в минало време. Настоящето ни смазва. Споменът ни събужда. Ние сме като свита пружина. Ние сме опъната тетива. Ние сме стрела преди полет. Ние сме българи.


Росен Петров"