Купонът е свършил -
пияните спят,
наркоманите изпадат в делириум
и ти отново си сам.
Тръгваш след наркотичния глад
към тъмната страна на заспалия град.
Стъпките глухо по паважа кънтят.
От каменните стени процежда се
аромат на теменужки
до болка познат,
изострящ абстинентният глад.
И омагьосан, замаяно вървиш,
несъзнателно в порочен кръг се въртиш.
Тишината в какафония се превръща,
ароматът на воня се обръща.
Всичко дразни сетивата...,
безпомощно се свиваш на земята.
Ще чакаш да дойде денят
със своята целебна светлина,
но всъщност денят е съвсем
малко по-светъл от нощта.