Чувствам те -
как в мислите ми идваш.
Чувствам те -
силите изпиваш.
Усещам те,
влиза в мен душата ти.
Руква кръв
от твоите в моите вени се прелива
и по мъртвото тяло се разлива.
Чувствам,
всяко твое движение.
Чувствам,
всеки дъх,
който си поемаш.
Усещам -
пак нанякъде със себе си ме вземаш.
Затварям слепите си очи
и се отпускам:
няма съпротива - не боли.
Чувствам те -
сърцето ти пее.
Чувствам те -
душата се смее.
Усещам
слънце в очите ми грее,
топлина обвива студените пръсти.
Животът постепенно се връща
в мен

Отварям очи...
Аз ВИЖДАМ - цветовете пъстри.
Раят отворил е златни врати,
ангели пеят и разтварят крила...
... Не искам да се връщам у дома.

Чувствам те -
ти си отиваш.
Чувствам те -
душата излита
и в теб се скрива.
Боли ме - самотата.
Животът отново си отива
заедно с теб...
... и красотата.
Аз отново съм сляпа
и умея само да -
Усещам,
съзнанието се връща,
студ сърцето обгръща,
кръвта замръзва по вените пак.
Тялото едва потреперва
в царуващия мрак
останал след теб.
И аз отново чувствам
и усещам
спомена
от твоето присъствие.