Красива е нощта
с матов блясък на Луна,
и светещ прозорец
в прозрачна тъмнина.
Дъжд за секунди преваля
и остави в мен тъга.
Планината в облак се забули.
Внезапно захладня.
Вятър нежно ме погали,
а аз потръпнах от студа.
Връхлитат ме спомени...
Кога ли
най-сетне ще заспя?
Тишината бавно обгръща самотния град,
откраднала от хората
техния свят.
Един камион с грохот премина.
Птица се събуди
и уплашена от тишината излетя.
Тъжно.
Пак заваля.
Усетих сълза
в окото...
Влязох в стаята...
Затворих балконската врата...
И на леглото заплаках сама.