Облегнат в сянката си
той пътува нанякъде.
Погледнал в душата си
той пристига навсякъде.
В тъмното очите се взират...
призраци от мислите извират.
Видения тормозят душата...
Тя стене, оковите влачи.
А сянката - сянката плаче,
сляла се с тъмнината.
Усмивката замира
и се поражда самотата...