Безпътен странник
по невидим път върви.
Пресича гори, поляни,
долини и планини.

Вървиш, страннико, вървиш,
но кажи, знаеш ли къде отиваш
и към какво се ти стремиш?
Път имаш ли или си без посока?
Мълчиш.
Или може би незнаеш?!

Тогава разкажи за дивните страни,
през които си минавал.
Разкажи ми страннико, кажи...

Спираш ли някъде или
вървиш безспир. И дали
слънце и безброй звезди
са твои спътници и водачи?...

Отново нищо не каза. Замълча.
Дори за малко не поспря,
отмина по прашния път,
продължи нататък -
странник безпътен...