И любовта край спящия ще мине,
ще поседне скръстила ръце,
ще погледне спящото лице
и гримасата в усмивка ще застине.

В съня му тя ще се яви.
Бледна, тъжна, с пръсти хладни
тя ще го докосне. С обич тя ще го дари,
с вяра, чувства и надежди празни.

Луната бяла върви по своя път.
В тишината и мрака звездици искрят,
той сънува Красотата в своя сън,
а тя мисли за него нейде навън