Търся човека от моите сънища.
Бродя из моята градина.
Пейките си остават все същите,
а толкова време измина.

Там е вечният покой.
Той е нашият спасител,
там всеки намира утеха
и се събужда човекът в човека.

Лицето се покрива с воал
от вятъра на подземното царство.
Полъх. Сякаш някой го е изтъкал
от душите в света на сенките.

С бледни ръце той го вика
там долу при себе си.
Тъмнина обвива човека,
воалът над него стели се.

Тялото се сгромолясва и безцветна кръв
покрива пода. Тишина.
Глас и безплътна душа
се сливат с воала на сенките.

И там някъде в покоя,
където хората нямат тела,
броди една душа...
Разхожда се в градината своя