Две чужди лица
гледат от известната картина,
окачена над голямата камина
в празната стая

Тези чужди лица тъжат
за живота на сенките...
Телата се гърчат в калта
и търсят спасение...

В сивия цвят. Тъмният цвят
на вечното ежедневие:
празната стая, картината
и никога непалена - камината...

В него, защото живее само той,
зашото няма светлина,
която да оцвети мрачния покой
на тези чужди лица.

Аз потъвам в дълбокото,
губя чувства и мисли.
Усешам само жестокото!
А светлото и красивото липсват.

Погледът търси сълзите
на чуждите лица в очите,
но човекът е сам!
Сам в празната стая...