Тъмнина,
не усетих кога е свършил деня.
Тъжно луната свети над мен.

Самота,
образи прескачат в паметта.

Нощта е хладна и тиха,
светът заспива уморен,
вярвайки в утрешния ден...
Обичай ме
нощ.

Аз вярвам в теб
и чакам.
Чакам.
Какво ли?
Незнам.

Самота,
не,
не съм сама!

Нощ и ден:
Любовта идва при мен!